Десет стъпки за обособяването на байк център

1. Запознайте се добре с особеностите на вашия район.

Проучете близки и по-далечни природни и културни забележителности, а също така и възможностите за достигането им с велосипед или комбиниран транспорт. Добре е да проучите и възможните връзки със съседни туристически райони, за да можете да осъществите комбинирани маршрути и по такъв начин да обогатите възможностите за колоездене в региона.
Постигането на тази цел можете да разграничите на два етапа:

- теоретичен - запознаване с района с помощта на дребномащабни (обзорни) и едромащабни (детайлни) карти, пътеводители за пешеходен или автомобилен туризъм, разкази и легенди за района, разкази на местни планинари и краеведи. По този начин ще си създадете по-пълна картина на околността и ще научите не само за известните туристически атракции в района, но и за по-малко популярните такива.
Използвайте обзорни карти, за да добиете обща представа за размерите, положението и връзките на вашия район с други интересни обекти. Общата карта ще ви помогне и при грубото планиране на мрежата от маршрути. От друга страна топографски карти в мащаб 1:50 000 и 1:25 000, ще ви осигурят много по-детайлна информация за географските особенности на района и ще ви послужат при конкретизирането на отделните маршрути, позиционирането на заслони, информационни табла и т.н.

- практически - този етап е свързан с прохождането на предварително набелязаните маршрути. Това е единственият начин да се убедите, че местата и маршрутите, към които сте се насочили, все още са актуални и са подходящи за различните стилове колоездене.
Посочените два етапа не би трябвало да бъдат разграничавани и изпълнявани в определена последователност - те по-скоро се допълват и развиват паралелно.

_{топографска карта М 1:50 000}

_{обща карта}

2. Фотографирайте, опишете и картирайте проучените маршрути.

По този начин ще създадете актуална база данни, която ще използвате при следващите етапи от формирането на комплекса от веломаршрути. Тя ще послужи, като основа при последващото планиране и ще ви даде възможност да задоволите търсенията на различните типове колоездачи. Създадената база данни ще използвате и при издаването на пътеводители, карти и брошури, информиращи за наличието на веломаршрути в конкретния район.
За да извършите тези дейности е необходимо да се снабдите с достоверни (и с подходящ мащаб) карти на околността, а също така и със съответните измервателни средства: компас, километраж, GPS.

3. Планирайте развитието на мрежата от веломаршрути.

При този етап трябва да помислите върху следните въпроси:

- определете различните типове колоездачи (Cross-country, Free ride, Downhill, Dirt Jump и т.н.) и помислете по какъв начин можете да задоволите техните нужди. Това означава да откриете подходящи пътища и пътеки, отговарящи на изискванията на съответните стилове.

- класифицирайте маршрутите в зависимост от нивото на техническа и физическа трудност. Имайте предвид, че по тези маршрути ще карат както напреднали, така и начинаещи

- консултирайте се с институциите (горски стопанства, национални паркове, общини, частни собственици), владеещи територията, върху която ще се развиват маршрутите. Уведомете ги за намеренията си и уточнете какво е бъдещето на тези пътища и пътеки.Често се случва прекрасни маршрути да бъдат трансформирани в сечища, ски писти, хотели и т.н.

_{Връзки към страниците на Държавна агенция по горите, МОСВ и националните паркове:}

www.nug.bg - национално управление по горите
www.moew.government.bg - министерство на околната среда и горите
www.bg-parks.net - български национални и природни паркове

- старайте се да избягвате популярни пешеходни маршрути - по този начин ще избегнете бъдещи конфликти с ползвателите на тези пътеки.

- ако маршрутите ви преминават през или в близост до защитени територии (национални и природни паркове, резервати), проучете дали статутът им позволява да бъдат прокарвани такива. За целта можете да ползвате плановете за управление на съответните територии или да се посъветвате с управата на съответната институция (МОСВ, РИОСВ).

_{Връзки към страниците съдържащи плановете за управление на националните паркове в България:}

План за управление на НП Пирин
План за управление на НП Рила
План за управление на НП Централен Балкан

- помислете за бъдещото развитие на маршрутите - връзките със съседни райони и интересни обекти на по-далечно разстояние, както и близостта до известни маршрути може да направи района ви част от по-голяма мрежа от веломаршрути и по-този начин да увеличи атрактивността му.

- потърсете варианти за създаването в непосредтвена близост до населеното място на допълнителни съоръжения от типа "dirt jump park", "north shore". Те са изключително популярни сред младите велосипедисти и ще допринесат значително за привлекателността на комплекса от веломаршрути

_{Връзки към страници, съдържащи повече информация относно такъв тип съоражения:}

http://www.simbs.com/html/nsdjpark.htm
http://www.cmbalink.com/jumppark.html
http://www.imba.com/resources/trail_building/build_freeride_park.html
http://www.nsmb.com/
http://www.geocities.com/theshorerules/

4. Подгответе се за същинското изграждане на "инфраструктурата" необходима за обособяването на маршрутите. На базата на предварително събраната информация бихте могли да изготвите идеен проект за реализирането на дейностите в тази насока.

На този етап трябва да си отговорите на няколко основни въпроса:

Къде точно ще минават маршрутите?

Конкретизирайте пътеките и пътищата, които ще използвате. Определете дължината им и помислете къде какви табелки ще използвате, къде ще монтирате иформационни табла и къде бихте могли да изградите заслони или пък да добавите мостчета, скокове или други препятствия, които да направят съответния маршрут по-атрактивен.

Кой ще извършва дейностите?

За целта можете да използвате специлизирана организация или да сформирате група от местни любители на колоезденето или доброволци. При всички положения е необходимо в групата извършваща дейностите да има човек, който е добре запознат с вашите идеи както на теория, така и на практика. Известни са случаи, когато самото изпълнение на дейностите се извършва от незапознати/некомпетентни в конкретната област хора, в резултат на което крайният резултат е добра идея - лоша реализация.

Как ще извършите маркирането?

На този етап в България, а и по света, не съществува официален стандарт за маркиране на веломаршрути. Бихте могли да използвате указателни табелки, боя, информационни табла, каменни пирамидки, дървени или метални стълбове, или комбинация от всички изброени.
Според личния ни опит в тази насока употребата на боя:

- намалява значително разходите за маркиране;
- оказва по-малко влияние върху околната среда;
- създава маркировка, която е по-устойчива на външни влияния (за целта е необходимо да се използва блажна боя или боя за пътна маркировка).

Добре е при избора на символ да се консултирате с организации, маркирали веломаршрути, за да се постигне единност на маркировката и по този начин да се избегнат бъдещи противоречия.
Използването на табелки (метални или дървени) може да става на места, където е необходимо да се оказва посоката (извън конкретния маршут или на разклон) към интересни обекти вода, хижи и т.н. За съжаление табелките често биват унищожавани.
Добре е да подсигурите началните точки на маршрутите, а също така и интересните обекти по протежението им с информационни табла, съдържащи карта на района, данни за трасетата, снимки, интересни факти и т.н.

Какви са разходите?

Трябва да изчислите приблизително разходите за:
- табелки и маркировъчни материали.
- създаването и монтирането на информационни табла в началните точки и по протежение на маршрутите.
- транспортиране на необходимите материали и хора.
- заплащане /дневни или храна на участниците в дейностите (в много от случаите за реализирането на подобни дейности бихте могли да осигурите и доброволен труд от местен клуб, организция или училище).
- управление на дейностите.

Срокове за изпълнение

Те зависят от дължината на предвидените маршрути, необходимостта от допълнителна работа по пътеките (за почистване, подсилване или изграждане на допълнителни съоръжения), броя на на участниците в дейностите, добрия синхрон между отделните дейности по проекта (маркиране, почистване, създаване на информационни табла и тяхното монтиране).

5. Финансиране на дейностите по създаването на мрежата от веломаршрути.

Наличието на мрежа от маркирани и добре описани маршрути около дадено населено място създава допълнителен туристически ресурс и по този начин допринася за атрактивността на конкретния район и става причина за привличането на по-голям туристопоток в населеното място. Освен това, чрез създаването на веломаршрути се създава подходяща среда за отдих и спорт за местното население и особено за младите хора в конкретното място. В такъв смисъл финансиране на дейностите по създаване на веломаршрути може да се търси от страна на заинтересованите страни, които са туроператори, хотелиери, общини, собствениците или институциите, стопанисващи дадената територия (в случая с националните и природни паркове), държавните агенции за спорт и образование, фондовете за развитие на алтернативен туризъм. Добре би било да привлечете няколко партньора за финансиране на вашия проект (или на отделните дейности по него), за да намалите финансовата тежест върху отделните донори и да гарантирате усойчивостта на проекта. Също така бихте могли да работите по изграждането на комплекса от веломаршрути на отделни етапи (например маркиране / създаване и поставяне на информационни табла / изграждане на заслони и допълнителни съоръжения). По този начин ще избегнете търсенето на голяма сума наведнъж. Потърсете не само финансова, но и материална помощ - горските стопанства биха могли да ви помогнат с осигуряването на необходимия дървен материал, с транспортирането на хора и материали, при строеж на заслони и помощни съоръжения).

6. Изпълнение на дейностите по създаване на мрежата от веломаршрути.

Този етап започва с подготвителна част. Тя включва организирането на работна група за извършване на отделните дейности. Избирането на ръководител на екипа и координатор е ключово за доброто изпълнение на поставените задачи. Те трябва да са добре запознати с цялостната идея на проекта, конкретните маршрути и план-графика за изпълнение. Те са отговорни за навременното и качествено изпълнение на дейностите и за синхрона между отделните групи в екипа.
На този етап трябва да разясните на всички участници техните задачи и да сформирате отделни групи. По този начин ще спестите време и ще постигнете по-добър синхрон (докато едни чистят пътеки, други могат да закупят необходимите материали, а трети - да подготвят информационните табла). Тук е моментът да съобразите техните възможности и интереси, за да създадете работещ екип.
Бих препоръчал следната последователност за действие:
- снабдяване с необходимите материали за маркиране (табелки, боя, четки и т.н.)
- подготвяне и отпечатване на информационните табла.
- почистване и поправяне на пътеките.
- маркиране.
- монтиране на информационните табла.
- построяване на заслони и допълнителни съоражения по трасетата.
Първите дейности можете да извършите и през студената част на годината или когато климатичните условия не позволяват работа на открито. Добре е да почистите пътеките преди маркирането. По този начин ще се убедите още веднъж, че те са в подходящо състояние и ще имате възможност да допълните липсваща информация. Освен това повече хора ще се запознаят с маршрутите преди същинското маркиране, което ще намали възможностите за грешки след това.

Няколко препоръки за самото маркиране

Целта на маркировката е да оказва посоката на движение по даден маршрут с цел безопасното и пълноценно преминаване на маршрута от група туристи (велотуристи). В такъв смисъл маркировката трябва да е достатъчно ясна и недвусмислена. За целта трябва да бъде подбран достатъчно ясен символ и той да бъде изпълнен с добре отличаваща се комбинация от цветове. При пешеходната маркировка или по-точно при лентовата маркировка в България се е утвърдила комбинацията от две успоредни бели линии и една цветна между тях, като най-често използван цвят е червеният. Добре е маркировката за веломаршрути да бъде изпълнена с друг символ, за да се избегне объркване между двата типа маршрути.
При нанасянето на маркировката за веломаршрути трябва да се съобразят няколко важни момента:

- ясно да се обозначи началото на съответния маршрут или подходите към него. Много често се получава така, че излизанато от населеното място и достигането до началната точка на маршрута не е оказано ясно, което създава дискомфорт за туристите още в началото на маршрута. Когато маркирате началото на маршрутите мислете за хората, които за първи път идват на това място и нямат никаква представа за околоностите му. В тези участъци е препоръчително гъстотата на маркировката да е по-голяма. Това ще създаде чувство за сигурност у туриста и ще му позволи по-лесно да различава маркировката. Веднъж достигнали до самия маршрут можете да намалите честотата на маркировката. Ако например маршрутът преминава по ясно изразена пътека или път без отклонения, можете да поставяте знаци на всеки 250 - 300 м. В такива участъци не е необходимо да претоварвате маршрута с маркировка.

- ключови места при маркирането са кръстовищата или отбивките от пътя/пътеката. Там е необходимо да увеличите броя на знаците преди и след разклона, като на самия разклон трябва недвусмислено да укажете вярната посока на движение. Понякога се налага да поставите кол или да изградите каменна пирамидка. Това обикновено се случва, когато разклонът е на поляна или няма подходящо място, на което да поставите маркировка. Добре е на първите десетки метри след разклона да поставите няколко знака.

Когато маршрутът преминава по високите части на планината (била и открити пространства), е препоръчително да се увеличи честотата на маркировката. Много често на такива места има лоша видимост, което лесно може да доведе до загубване. В случая е добре маркировка да се поставя през няколко метра.

- посредством табелки можете да давате насоки към полезни и интересни обекти извън маршрута (чешми, заслони и хижи, населени места, пещери, исторически забележителности и т.н.).

- при пресичане на друг маршрут мястото трябва да бъде добре обозначено, за да не се стигне до объркване или за да се създаде възможност за комбиниране на маршрути.

- при маркиране на маршрути за спускане е необходимо да се увеличи гъстотата на маркировката. Препоръчително е при такива маршрути маркировката да бъде поставяна по-ниско от обикновеното, т.е. на около 1м над земята. При тези маршрути обикновено колоездачите се движат с по-голяма скорост и погледът им е насочен надолу. По тези причини маркировката трябва да бъде ярка и много ясно да показва отклоненията.

- отбелязвайте с предупредителни знаци местата, на които има естествени или изкуствени препятствия.

- на определени места можете да поставяте километрични табелки или знаци - например 10 - 20 - 30 км от началото на маршрута. Подобни знаци са добър указател за колоездача и лесно могат да бъдат нанесени на карта, като по този начин значително се улеснява ориентацията.

- ако използвате боя за маркировката, е препоръчително да нанасяте знаците върху скали или големи камъни - така боята хваща по-добре, издържа по-дълго и вреди по-малко върху околната среда.

Старайте се да не претоварвате маршрутите със знаци и табели! За съжаление през последните 10 години в България различни организации и частни лица маркират маршрути, като в много от случаите не се съобразяват със съществуващи стандарти и норми за маркиране. Неприятно усещане създава наличието на големи метални табелки, разположени през няколко метра и то на места, където пътят е достатъчно ясно изразен. По този начин се уврежда природата. Друг проблем е пресичането на различни маршрути, при което изпълнената неправилно маркировка лесно може да доведе до объркване.

За и против различните материали за изработване на знаци:

Знаците могат да бъдат изработени от най-различни материали, вариращи от еластични пластмаси до неподвижни скални блокове и пирамидки.
- пластмаси - широкоразпространени в най-различни цветове, здравина и еластичност. Пластмасите обикновенно са по-лесно чупливи и лесно стават жертва на вандалски актове. Помислете и за влиянието на пластмасите върху природата и за това, дали хармонизира с околната среда.
- дърво - естетически приятен материал и обикновенно не много скъп. За съжаление лесно разрушим и неустойчив на атмосферните условия. Задължително трябва да се импрегнира преди употреба.
- алуминии - лек и устойчив на атмосферни условия. За съжаление е скъп и не се вписва добре с околната среда. Страда от вандалски актове.
- стомана - не много скъп и издръжлив материал. Стомата лесно ръждясва и трябва да бъде третирана преди употреба. Често стоманените (и алуминиевите) табелки стават мишена за пушките на местните ловци.
- камък - много издръжлив материал, но труден за обработка. Най-добре влиза в употреба в каменисти местности (и на разклони), като просто информира ползвателя, че се намира на правилният маршрут.

Препоръки за поставяне на информационните табла

Целта на информационните табла е да дават на туристите изчерпателна и полезна информация за:
- съответния район;
- дължината, разположението и особенностите на маршрутите;
- възможностите за настаняване, хранене, първа медицинска помощ;
- защитени територии, интересни растителни и животински видове и съобщества в района;
- природни феномени - ждрела, скални мостове, скални гъби, водопади, пещери, др.;
- исторически и културни забележителности;
- места за сервизиране на велосипеди или магазини за резервни части.

За постигането на тези цели едно информационно табло би могло да съдържа туристическа карта на района с нанесени на нея маршрути, хижи, туристически обекти. До картата може да се добави кратко описание на маршрутите, даващо обща представа за тяхното естество ( XC, DH, FR, кръгови или еднопосочни) и технически параметри (дължина, денивелации, подстилаща повърхност).
На таблото трябва да намери място информацията за туристическите атракции на района (природни и културни), а също така и и актуална информация с полезни телефони - спешна помощ, планинска спасителна служба, полиция, автогара, хижи, сервизи/магазини за велосипеди.
Тъй като изброената информация е доста, се препоръчва да се направят няколко информационни табла и да се оформи информационен кът в населеното място-център на веломаршрутите. Той може да бъде използван и като начална точка на всички маршрути (т.нар. "trail gate").
По-малки информационни табла, съдържащи само информация за конкретен обект и карта на района, показваща местоположението на таблото би трябвало да бъдат поставени в близост до туристическите забележителности, хижите и по-малките населени места по протежение на маршртуите.
За съжаление много често информационните табла биват унищожавани от вандали. По тази причина е добре те да бъдат поставяни на оживени и осветени места. Това отчасти гарантира по-дългото им съществуване.

Препоръки за построяване на заслони

Наличието на заслони по трасетата винаги се приема положително от туристите. Трябва да се има предвид, че често построяването и поддръжката на един заслон е свързано с доста формалности, финанси и наличието на работна ръка. От друга страна няма по-приято усещане от това да попаднеш на сухо/топло място в условия на лошо време. В този смисъл изграждането на заслони по протежение на маршрутите е трудоемка, но заслужаваща си дейност. Наличието им не само увеличава привлекателността на конкретния маршрут, но в някои случаи се превръща и в основна атракция - място с панорамна гледка и добри условия за пикник лесно може да се превърне в основна цел на еднодневна велоекскурзия.
Заслони могат да бъдат изграждани в близост до чешми, водопади, места с красива гледка, хубави поляни.
Това, което прави един заслон привлекателен и полезен, е неговата функционалност. Той трябва да осигурява защита от дъжд и вятър, да има възможност за безопасно палене на огън и да предоставя съвсем основни битови удобства - маси и пейки.
Наличието на вода в близост до заслона значително увеличава стойността му.
При избора на място за построяване на заслон и за самия строеж можете да се обърнете към горското стопанство в съответната територия. Оттам могат да ви дадат полезни съвети, а също така и да помогнат с материали и работна ръка.

7. Популяризирайте изградените маршрути.

След приключването на дейностите по създаване на маршрутите би трябвало да помислите върху въпроса как те да бъдат популяризирани и подплатени с достатъчно информация. За целта бихте могли да:

- издадетете карта на района - използвайки създадената база данни за маршрутите, бихте могли да ги нанесете върху туристическа карта на района, която да дава представа за тяхното разположение в пространството, дължината им, наклоните, подстилащата повърхност и др. детайли. На гърба на картата можете да публикувате детайлно описание на маршрутите, придружено със схеми и сников материал. Там е добре да намери място и информация за места за настаняване, храна , полезни телефони. Картата бихте могли да разпространявате в местните хотели или къщи за гости, веломагазините в градовете, местни информационни центрове.
- създайте гидовник (пътеводител) на района - в него можете да дадете по-подробна информация за маршрутите и забележителностите на района, а също така и повече снимки.
- издайте брошура или цифров носител, презентиращи създадените възможности за планинско колоездене. Тя може да бъде използвана от местния информационен център или по време на туристически форуми и панаири.
- създайте интернет страница с подробна информация за направеното. Тя е динамичен източник на информация, който бихте могли да използвате (променяте и допълвате) и в бъдеще.
- представете направеното от Вас пред велосипедната общност в България - това може да стане, чрез www.mtb-bg.com, www.bikearea.org

9. Създайте местен велоклуб

Създаването на местен велоклуб ще ви помогне да гарантирате устойчивостта на създадените веломаршрути. Това всъщност е изключително важен момент. Веднъж приключили с работата си по създаване на маршрутите би трябвало да помислите как да ги поддържате и доразвивате за в бъдеще. Това е основен проблем, който се наблюдава в днешно време при създаването на екопътеки, пешеходни и веломаршрути. Много често след появата им те биват изоставени и неподдържани, което означава, че всичките ви усилия до този момент ще останат напразни. Проблемите, които ще срещнете могат да бъдат от различно естество - унищожаване и премахване на маркировката, ерозиране и разрушаване на пътеките, изсичане на горите в района и превръщане на пътеките в товарища, негативно отношение на другите ползватели на пътеките или на собствениците на земята, строежи.
Именно за решаването на всички тези проблеми и поддръжката на веломаршрутите ще имате нужда от велоклуб или велообщност в района. Чрез тях бихте могли да организирате ежеседмични карания по маршрутите и по този начин да контролирате състоянието им и да ги поддържате, без да се налага да влагате големи средства наведнъж. Освен това така бихте могли да доразвиете маршутите си, свързвайки ги със съседни райони или изграждайки допълнителни съоражения (скокове, мостчета и т.н.).
Работете с децата в района. Те обичат колелата и пътешествията с тях, и обикновенно са ентусиазирани да помагат при подобни дейности. Не забравяйте, че те са бъдещите ползватели на тези маршрути, а пък и те ще ви подсказват за нуждите на "младата" част от колоездачите.

8. Организирайте байк събитие

Организирането на масово велосипедно събитие е чуседен начин да представите възможностите за планинско колоездене във вашия район, пред байк общността в България. Такова събитие би могло да включва организирано каране по маркираните маршрути или достигане до интересна точка в района. Добре би било то да бъде съчетано с интересно локално събитие от друг характер (фолклорен събор, празник на града, местен обичай). Това съчетание ще направи изживяването по-пълноценно и ще разкрие атрактивността на района ви по-добре.
За постигането на тази цел е необходимо да си изясните дадена идея и да оповестите нейното осъществяване няколко месеца по-рано, съобразявайки се с календара от велосъбития у нас. Информация за него бихте могли да намерите на www.mtb-bg.com . Посочените по-горе сайтове бихте могли да използвате за оповестяване на мероприятието. Добре е подобно събитие да се превърне традиционна ежегодна проява. Това ще гарантира посещаемостта на района и увеличаване на популярността му, като вело дестинация.

10. Пазете природните и културни ценности на вашият район - това са най важните ресурси, с които разполагате!

Това всъщност са основните фактори, заради които посетителите ще идват и ще се връщат отново. В много от случаите тези ресурси са лесно разрушими и процесите по възстановяването им са изключително трудни или дори невъзможни. Замърсяването, изсичането на горите, ерозията, пожарите, изчезването на културното наследство, опошляването на традиции и обичаи ще отблъснат посетителите от конкретният район, и ще бъде много трудно да спечелите отново загубеното довериe на туристите. Важно е да не претоварвате маршутите с инфраструктура, да ги почиствате редовно (подсигурете необходимите места за изхвърляне на отпадъци или най-добре отнасяйте отпадъците до сметища непосредствено след употреба) и да работите в насока опазване на ландшафта.
При необходимост сигнализирайте съответните органи за нередности - полиция, пожарна, РИОС, МОСВ, регионални управления на горите, екологични и природоопазващи организации.

текст: Васил Тодев